Дори да не сте чували за Едиповия комплекс, бъдете сигурни, че притежавате такъв. По рождение. Който се роди е обречен да го придобие – нещо като първият абсолютно гарантиран бонус на живота. Вашият личен Едипов комплекс може да е разрешен (в детството) или неразрешен (до ден днешен).

За сведение: Според класическото определение, Едиповият комплекс представлява безсъзнателно еротично влечение на детето към родителя от противоположния пол и агресивно чувство (от ревност до желание за смърт) към родителя от собствения пол. Според Фройд, комплекса на Едип се явява в основата и същността на цялата история на човечеството. http://bg-sexologia.info/site/index.php?option=com_content&task=view&id=136&Itemid=29

Неразрешеният Едипов комплекс се превръща в Голям Проблем, в предпоставка или дори сигурна гаранция за фрустрации и несполука в личния живот. Но още по- фрустриращо е да се чудиш как да разрешиш нещо, което не осъзнаваш. Защото на всеки що годе нормален гражданин ще му призлее ако го принудите да признае, че е таял тайни еротични чувства към майка си (или баща си) когато е бил на невръстните 3 (три).  И точно защото е било толкова отдавна спомените услужливо са се изтрили… И сега иди ги търси и рови. И отричай. Или пък се променяй…

Понякога ми се струва, че Фройд е направил открития, които пораждат необходимост от прилагане на психоанализа или психотерапия върху съществата човешки. Някак ако не ги беше открил, нямаше да сме толкоз кахърни. Ако аз не знаех, че несъзнаваното ми управлява на 90% живота ми, щях да имам далеч по-голяма увереност, че мога да се справям със същия този живот. А то какво – управлява те нещо, за което нямаш нито знание, нито разбиране. Да, може да ходиш на терапия, можеш да разгадаеш някои неща, но несъзнаваното винаги ще си е 90% срещу мизерните 10% на съзнателния разум. Дори да си опънете палатка пред кабинета на психотерапевта си, процентната разлика няма да се промени, тя е един вид константа. Дори да се справите с един проблем, несъзнаваното вече ви е приготвило друг. Няма как да го победите, няма как да го заблудите, няма как да го елиминирате от живота си. Не и след Фройд!

Първо исках да избягам. От тематиката. Да си кажа просто „няма такова нещо като Едипов комплекс, то не работи”. Обаче не стана. Тематиката ме причакваше и сама се навираше в обсега на съзнателните ми 10%.

Пиехме бира на терасата на един ресторант със Зузето. Пием, а разговорът не върви.
- Какво става? – питам я. – Защо си толкоз, кахърна? Познавам те, не лъжи, че всичко е наред.
- Ами… – мънка тя. – моят терапевт смята, че аз съм създала много силен Едипов комплекс на сина ми. И той затова е толкова привързан към мен. Което било много лошо. И не това, че живее без баща е опасно за психичното му равновесие, не това, че баща му е идиот и го учи да говори простотии, ами аз съм… виновна, тъй да се каже.
- Еееееее! – изревах ядно. – Понякога ми иде да убия някой психотерапевт. Майките са виновни за всичко! Не стига, че законодателството в България такова, че след развода бащите имат само права, но не и задължения… То не стига, че и с финансите сами трябва да се справяме (защото нали стандартната издръжка ако въобще я получиш е 50-60 лв), ами и за Едиповия комплекс сме виновни! Иде ми да стана феминистка!
- Че ти не си ли? – вяло попита Зуза.
- Отричах. До днес.
- Да бе. То нали ако Фройд е прав ще излезе, че целия свят е един голям Фалос.

И тогава аз се огледах. (А не трябваше.) Защото забелязах оградата на терасата – фалически символ до фалически символ, строени като войничета. Забелязах поставките на лампите – и те фалически символи. Забелязах как се вдигна бариерата на паркинга – фалически символ в действие. И реалността ме заля като студена вълна. Светът наистина беше Фалос. И аз затворих очи.

Може да се каже, че след първоначалното замайване в мен се върна бойният дух и ми се прииска на всяка цена да разоблича Едиповата концепция като несъстоятелна и неприложима към женската психика. (Все пак Едип е мъж.) Скоро разбрах, че това е невъзможно. И други преди мен се бяха опитвали – Карен Хорни например. Тя е посветила почти целият си живот на критикуване на Фройдовата теза за женствеността и за награда е обявена за… неофройдист. Фройд си е запазил и славата и монопола върху идеите.

Реших, че ще е по-мъдро да спра да мисля и да се тормозя. Ще се правя, че нищо не знам за несъзнаваното и Едиповите комплекси.  С други думи ще се призная за победена, но не публично. Просто ще стана, ще се изтупам и ще продължа напред. Мисленето замених с пазаруване. На днешен език – шопинг (което не идва от „шоп”).

Постепенно започнах да превръщам шопинга в идеология, доказвайки на света и най-вече на себе си, че противно на твърденията на духовно извисените, че една нова рокля няма да ме направи щастлива, новите рокли, обувки, сутиени, сатенени нощници и парфюми, ме правеха щастлива. Носеха ми душевен мир и заличаваха мислите за Фройд. В един супер маркет намерих картичка - от външната страна нарисувана дамска чанта, а вътре пише – Who needs Freud when there is shopping therapy? Така де! Шопинг терапията запълва празнините в ежедневието и не оставя място за безсмислени терзания. Ако се терзаете за профуканите пари - това вече са смислени терзания. Закачих картичката над бюрото като диплома за завършено образование. Толкова бях горда, че съм го преодоляла. А когато бях във Виена, не отидох на посещение в музея-къща на Фройд. Че той ми е безразличен вече, за какво ми е снимка на парадното му стълбище!

Обаче един ден… разбрах, че Фройд освен баща на психоанализата се явява… чичо на шопинг терапията. И неговите идеи имат масово-поразителен ефект върху всички – и тези, които знаят що е то Едипов комплекс, и тези, на които тази фраза им звучи като нов модерен Черноморски курорт. Оказа се, че племенникът на Фройд – Едуард Бернайс – е геният, превърнал откритията на чичо си в мощно оръжие на PR-a и рекламата. Които днес си играят на флипер с ирационалните ни неосъзнати импулси. И ежедневно доказват на практика, че Фройд е бил прав. За много неща. Ако го нямаше Фройд, нямаше да ги има рекламите на водка Флирт, на Карнобатска мастика, на Always с крилца… Така Фройд се върна в живота ми и ме гледаше присмехулно от всички реклами и билбордове. Положението беше нетърпимо.

Затова следващата (и единствена) стъпка в справянето с този препъни-камък, се оказа реабилитацията. Трябваше спешно да реабилитирам Фройд, за да трансформирам ежедневната фрустрация в нови приемливи форми. Не бях готова да го чета в оригинал, затова поразрових гугъла и намерих няколко перфектни реабилитационни цитата от Фройд.

- Повечето хора не желаят истински да бъдат свободни, защото свободата натоварва с отговорност, а повечето хора се плашат от отговорноста.
- Да бъдеш напълно честен със себе си е хубаво упражнение.
- Ако човек почне да се интересува от смисъла на живота или неговата ценност, това означава, че той е болен.
- Понякога една пура е само пура.

От това последното… сякаш ми пораснаха крилца! Не като на Always. Трябваше да кажа на Зуза. Намерих я в асансьора. Викам й:
- Зузе, а ти знаеш ли, че Фройд е казал „Понякога една пура е само пура.”
- Не, не знаех. То тогава… понякога и пишката е само пишка.
- Е как така?
- Ами така. Просто инструмент за пикаене.
- Хм. – замислих се дъблоко.
- Не! – казах. – Фройд все пак не е прав. Защото той не е бил жив по времето, когато светът разбра за аферата Клинтън-Люински. След Клинтън пурата не може да бъде само пура!
- Добре. Ама пишката може да е само пишка. – настояваше си Зуза.

И така митът за безпогрешността на Фройд изтъня пред очите ми. Рязко и безвъзвратно. В успокоеното ми съзнание, зяпайки „чичовите” реклами ми хрумна и още нещо. Ами Фройд е бил голям комплексар! Въздигнал той в култ Фалическия символ, а женското начало, къде отишло… Защото освен продълговатите островърхи стърчащи неща, на света има и още една доминантна форма сред зеленчуците и плодовете – кръглата. Природата произвежда или закръглени или продълговати форми. Всичко в природата е или мъжко или женско или… смесица от мъжко-женско. Сутиените-дини (от рекламата за мастика), доматите (от рекламата на Maretti)… Ето го символът на женската сексуална сила – Цицос!

И после виждам как брадясалите мъжаги от рекламата за Каменица налапват гърлата на бутилките (Фалос). И съм спокойна. И в ума и душата ми царят мир и хармония. Цицос и Фалос. Ин и Ян. Съвършено единство. Дали Едиповия комплекс е причината за възникване на нашата цивилизация или е прът в колелото на цивилизацията (оппа – прът – колело - Фалос - Цицос - то край няма)…

www.sharanite.com